Районен център по трансфузионна хематология - Стара Загора
През 1900 г. K. Landsteiner за първи път описва серологичната разлика между еритроцитите на различните индивиди и ги класира в една от четирите групи в зависимост от наличието на „аглутиногените" А или В. Системата АВО има изключително голямо значение за трансфузионната практика, което се обуславя от наличието на естествени антитела – анти-А, анти-В, и анти-АВ, активни до 37°С в серума на индивиди, чиито еритроцити не притежават кореспондиращия антиген.
Ако хемотрансфузиите се осъществяваха без предварително определяне на кръвните групи от системата АВО, около една трета от тях ще бъдат несъвместими. Ето защо подборът на АВО съвместима кръв между донор и приемател е задължителен и е в основата на всички претрансфузионни тестове.
Антигените от системата АВО се унаследяват по законите на Мендел. АВО групата на индивида се детерминира от наличието на един (хомозигот) или на два (хетерозигот) от трите алела А, В и О. С откриването на подгрупите А1 и А2 броят на възможните генотипни комбинации се увеличи на 10, а на фенотипите на шест.
В случаите, когато се извърши несъвместимо кръвопреливане по отношение на А и В антигените, настъпват тежки хемолитични реакции, протичащи с интравазална деструкция на прелетите еритроцити. Не по-малко е значението на анти-А и анти-В IgG антителата за хемолитичната болест на новороденото при АВО несъвместимост между майката и плода.
Rh системата се очертава като най-големия комплекс от антигени. След системата АВО тя заема второ място по клинично значение. С нейното откриване се установи причината за много посттрансфузионни реакции при преливане на АВО съвместима кръв и се изясни етиопатогенезата на хемолитичната болест на новороденото.
През 1939 г. Levine и Stetson първи допускат, че серологична несъвместимост между майка и дете е причината за erythroblastosis fetalis. Авторите намират, че майчини антитела преминават във феталната циркулация и предизвикват деструкция на феталните еритроцити.
Rh антигените са кодирани от комплексен Rh локус, разположен в хромозома 1. RH локуса на човешкия геном съдържа два тясно свързани и високо хомоложни структурни гена RHD и RHCE, които кодират RhD и RhCcEe характеристиките съответно. Индивидите с D (+) еритроцити притежават два RH гена – RHD и RHCE, докато повечето от тези с D (-) еритроцити имат само един ген RHCE.
Честотата на разпространение на D антигена и силните му имуногенни качества създават благоприятни условия за алоимунизация след кръвопреливане и бременност.
Установени са различни варианти в експресията на А антигена. Най-често срещаните подгрупи са А1 и А2. Всред европейците около 80% от изследвани лица от кръвна група А са носители на А1 антиген. За наличието на качествена разлика говори отчетливото диференциране на А1 и А2 антигените, когато се използват тест-реагенти анти-А1 и анти-Н.
Слабият D (Du) фенотип се характеризира със силно редукцирана експресия на антигена - доказано е, че броят на D антигенните места е около 5–10% от този на нормалните D (+) еритроцити. В рутинната практика слабият D се открива чрез индиректен антиглобулинов метод. Индивидите с този фенотип не могат да образуват алоимунни анти-D при бременност и при кръвопреливане.
Определянето на Rh фенотипа се извършва с моноспецифични тест-реагенти: анти-D, анти-С, анти-с, анти-Е и анти-е. Антигенът Kell е с голямо клинично значение за трансфузионната практика - анти-К са най-честите имунни антитела извън АВО и Rh системата.
Определяне чрез диференциран директен тест на Coombs с моноспецифични антиимуноглобулинови тест-реагенти с анти-IgG и анти-комплементарен (С') тест-реагент. IgG сенсибилизираните еритроцити се разрушават от клетките на РЕС, докато IgM деструкцията зависи от комплементната активация.
Определяне чрез аглутинационен, ензимен или антиглобулинов (Coombs) метод. Определяне на титъра на имунните анти-А и анти-В антитела от клас IgG след обработка на серума с 2-меркаптоетанол.
Изследване за автоеритроантитела при фиксирани антитела върху еритроцитите чрез директен антиглобулинов (Coombs) тест с поливалентен антиглобулинов серум. При свободни антитела в серума - чрез аглутинационен или ензимен метод.
Антителата имат много важни биологични свойства: неутрализация на токсини, имобилизация на микроорганизми, аглутинация на клетки, активиране на серумния комплемент с последваща цитолиза, свързване с разтворими антигени. В кръвногруповата серология антителата се разделят на два основни типа.
Естествени антитела
Откриват се нормално в серума на индивида, без данни за явен предшестващ антигенен стимул. Обикновено принадлежат към клас IgM. Реагират най-добре на температура 4°–15°С, понякога до 37°С.
Имунни антитела
Обикновено от клас IgG. Формират се след групово несъвместимо кръвопреливане или бременност. Активни на 37°С. За проява на действие in vitro е необходима предварителна обработка с ензими или антиимуноглобулинови антитела.
Алоантигени (изоантигени)
Определят генетичната индивидуалност на индивида. Такива са антигените на кръвните клетки, на серумните белтъци и ензими, стоящи в основата на имунните взаимоотношения майка-плод и принципите на кръвопреливането.
Автоантигени
При патологични състояния толерансът на организма се нарушава и той синтезира антитела, насочени към антигените на собствените си клетки. Класически пример за това са автоимунните хемолитични анемии.
Основната причина за ХБН е свързването на D+ фетални еритроцити с майчините Rh(D) IgG антитела с последваща деструкция на сенсибилизираните фетални еритроцити. Хемолизата довежда до анемия на плода. Тъй като продукцията на еритроцити в костния мозък е недостатъчна, еритропоезата се връща в екстрамедуларните места - черен дроб, далак, бъбреци и надбъбреци.
Rh алоимунизация се наблюдава у D отрицателни жени, имали предшестваща бременност. D+ фетални еритроцити преминават през плацентата в D- майка по време на бременността и раждането. Наличието на фетални еритроцити в майчиното кръвообръщение се установява след втория месец от бременността.
При скрининга за антиеритроцитни антитела се използва комплекс от високо чувствителни методи: аглутинационен, ензимен и антиглобулинов (Coombs) тест - директен и индиректен. При мониторирането на бременната жена се търсят както алоеритроантитела, така и авто - свободни в серума и фиксирани върху еритроцитите.
Хемолитичната болест на новороденото при АВО несъвместимост майка-плод се среща 6–7 пъти по-често от Rh(D) ХБН, но протича значително по-леко. Обикновено се засягат децата от кръвна група А или В, родени от майка с кръвна група О. В повечето случаи заболяването протича леко без видими клинични изяви. АВО-ХБН може да се развие още при първа бременност.