ИМУНОХЕМАТОЛОГИЧНА ДИАГНОСТИКА НА КРЪВ И КРЪВНИ СЪСТАВКИ
Имунохематологичната диагностика е съвкупност от изследвания, целящи определяне на кръвногруповата характеристика на кръвта. Изследванията включват следните дейности:
1. Определяне на антигените на кръвните клетки;
2. Доказване на антитела, специфично насочени към антигени на кръвните клетки;
3. Изследване на реакциите между антигените на кръвните клетки и специфичните им антитела.
Окончателното определяне на кръвните групи от системата АВ0 се извършва по кръстосания метод, който включва:
*изследване на антигените от системата АВ0 с тест-реагенти анти-А, анти-В, анти-А+В;
*изследване на анти-А и анти-В антителата с тест-еритроцити А1, А2, В и 0.
Подгрупите на А антигена (А1 и А2) се определят в случаите, когато се налага подбор на кръв за пациент, в чийто серум са установени клинично значими анти-А1 антитела.
Титър на анти-А и анти-В антитела се изследва само в случаите, когато определената единица кръв или кръвни компоненти няма да се прелива изогрупово по системата АВ0.
Rh (D) антиген се изследва на всяка единица взета кръв.
Всяка единица кръв, определена като Rh (D) отрицателна, се изследва допълнително за наличие на слаб Rh (D) антиген (Du). Всяка Rh (D) отрицателна единица взета кръв се изследва за С и Е антигените от системата Rhesus.
Всяка единица взета кръв се изследва чрез комплекс от методи за установяване
наличието на антиеритроцитни антитела. Изследването включва:
1. Директен антиглобулинов тест (ДАГТ)
2. Индиректен антиглобулинов тест (ИАГТ)
3. Ензимен тест
При положителен резултат от изследване за антиеритроцитни антитела се извършват допълнителни имунохематологични изследвания за установяване на специфичността и титъра им.
Взета единица кръв с положителен ДАГТ не се използва за клинично приложение.