Уважаеми кръводарители, напоследък се злоупотребява с невярна информация, касаеща дейността на кръвните центрове! Кръводарител може да бъде всеки здрав човек, ваксиниран или не!

Временното отлагане на дарителите след ваксинация е както следва:

За РНК ваксини – Comirnaty (Pfizer), Moderna:
48 часа след ваксиниране, ако няма нежелани реакции;
7 дни след възникнали нежелани реакции.

За векторни ваксини – Janssen, Vaxzevria (AstraZeneca):
28 дни след ваксиниране.

Ако вида на ваксината не е известен:
28 дни след ваксиниране.

Сроковете на отлагане се прилагат след всяка игла от съответния ваксинационен цикъл.
Тези срокове се отнасят за всички кръводарители – както на стандартна кръв, така и на реконвалесцентна плазма.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Съгласно изискванията на Съвета на Европа, отправени към Компетентните органи (МЗ и ИАЛ), от 18.06.2020г. Трансфузионната система в Република България е регистрирана в Европейската програма на кръвните центрове за реконвалесцентна плазма COVID 19 /EU COVID-19 Convalescent Plasma database (EUCCP)/. https://ec.europa.eu/health/blood_tissues_organs/covid-19_en

Участието в тази програма налага подаване на анонимна информация за донорите и реципиентите на реконвалесцентна плазма COVID 19. Формулярите, които следва да се попълват са част от документацията, предоставена от програмата.

Копие от формуляра, който се попълва от клиницистите, може да изтеглите от ТУК.
Попълнените документи се връщат в РЦТХ.

Кръвта, кръвните съставки и произведените от тях биопрепарати са незаменими лечебни средства. Многобройните опити за синтезиране на „изкуствена“ кръв са все още безуспешни. Единственият източник за получаване на биопрепарати е здравият човек, който доброволно дарява кръв.

Кръвта е жива тъкан, която се състои от 55 % течна съставка – плазма и от кръвни клетки: 44 % еритроцити / червени кръвни клетки /, 1 % левкоцити /бели кръвни клетки / и тромбоцити. Всяка от тези съставки има специфична роля в организма.

Кръводаряването е взаимна помощ – днес аз се нуждая от дарена кръв, утре моят дарител може да има нужда от нея. Тази помощ е в името на живота и тя не може да се измерва в пари. Безвъзмездността и доброволността са принципи и етична норма на кръводаряването в целия свят, които гарантират социална справедливост в човешките взаимоотношения и отразяват дълбоко хуманния характер на кръводаряването. Кръвта е незаменима част от човешкото тяло, която то самовъзпроизвежда. Има един физиологичен толеранс в обем до 500 мл, при който организмът компенсира кръвозагубата веднага чрез своите естествени регулаторни механизми и наличните в депо кръвни съставки. Това в никакъв случай не се отразява на здравето на кръводарителя.

С кръвта не се търгува и тя не бива да бъде обект на търговски спекулации. За нейното вземане, лабораторна диагностика, контрол и преработка се правят разходи. Част от тези разходи формира цената, на която кръвта се предоставя на лечебните заведения. Самата кръв няма цена.

Не. За да се осигурят лечебните заведения с кръв и плазмени биопрепарати са необходими годишно около 225 000 литра кръв, които се даряват от около 500 000 кръводарители. В момента се осигурява само част от това количество.

Не. Кръворарителят не е изложен на никаква опасност от инфекция. Всички прибори и консумативи за вземане на кръв са за еднократна употреба, фабрично стерилизирани и херметически запечатани. след употреба те се събират в специални съдове и се изгарят.

Кръвните групи са А, В, О и АВ с резус фактор положителен или отрицателен.

Здрави хора на възраст от 18 до 65 години, с телесно тегло над 50 кг., чиято кръв може да помогне, без да навреди на болните, нуждаещи се от нея. Ако всички хора в тази категория даряват редовно кръв, България ще има достатъчни запаси от кръв и кръвни продукти. Тази кръв е жизненоважна за спасяването на човешки живот.

Кръв може да се дарява на всеки 3 – 4 месеца. Процедурата по вземане на кръв трае 5 – 10 минути. Кръвта се събира в специални стерилни банки за еднократна употреба.
Всеки път се дарява до 450 мл, което се равнява на една двайсета част от общото количество кръв в организма ни и което след няколко седмици се възстановява напълно.

Кръв не трябва да даряват хора, които имат или са имали полово предавани болести, знаят или подозират, че са носители на ХИВ или други вируси, предаващи се по кръвен път; с безразборни полови връзки; лица, които си инжектират наркотици. Центровете по трансфузионна хематология имат голямо доверие на хората, които даряват кръв, за да спасяват човмешки живот.
НИЕ ВЯРВАМЕ, ЧЕ НИКОЙ НЕ БИ ДАРИЛ СЪЗНАТЕЛНО КРЪВ, АКО МИСЛИ, ЧЕ БИ МОГЪЛ ДА ПРЕДАДЕ НА БОЛНИТЕ ВИРУСА НА СПИН, ХЕПАТИТ ИЛИ ДРУГИ ИНФЕКЦИИ.

Дарената кръв се изследва за вируса на СПИН, хепатит В, хепатит С и сифилис. Ако изследваният показват, че има положителен резултат за някоя от тези инфекции, кръвта не се използва.